Кристоф Мекел
Палачът

Вън — снежна буря. Нощ. Мъгла и скреж.

Палачът ми е гост. С усмивка пряма

той казва: „Време ти е да умреш,

но искам всичко да обсъдим двама.

 

Ще можеш да живееш втори път

с глава на кит и ялова утроба,

като чудовище с маймунска плът,

което в миг ще изпълзи от гроба…“

 

Вън — снежна буря. Трябва да избирам

„или-или“, преди в очите здрачът

горите и морето да обгърне.

 

А богове така и не съзирам…

Какво да отговоря на палача?

„Плътта ми нека в леш да се превърне!“

 

1962