Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], 1962 (Пълни авторски права)
- Превод от немски
- Венцеслав Константинов, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Обработка
- NomaD (22.01.2011)
Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов
Източник: http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/dichter.htm
Източник: http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/svetlinata/content.htm
История
- — Добавяне
Босх, нима твоите творения те пощадиха!
Не танцува ли нощем по покрива ти адската паплач
и не раздухва ли с мехове пламъка в твоето огнище —
нима нямаш понякога гости, които през стените ти влизат,
стъпкват хляба ти и плюят в твоето вино!
В твоето царство витаят сенки — отблясъци
от ангели-унищожители, бродят гъсеници,
мъртвешки черепи просят на твоята порта,
там има ята калкани и летящи риби,
и цели гори беладона — чувам да казват, —
а в сталагмитните кули висят пожарни камбани.
Измъкваш ти ден подир ден вехтории от блатата в Холандия,
безмълвни предмети, дошли от подземните водни царства̀,
от подмолните клопки избавяш ти дивеча, който, умиращ от жажда,
приижда от Африка — чувам да казват, —
извеждаш го до светлината, до водопоя.
Босх, как се живее тук с вълци-владетели,
с мумии и мъртъвци, скрити сред сламата в коша
как поминуваш, старче, та дървокраките птици,
всички сови и еднорози само пристигат и си отиват,
онези мастилени облаци се изваляват в твоето ложе,
а дневният месец снове по небето, в паяжини обвесен!
Пътувах веднъж през страната ти, Босх, шейната ми
с пъшкане теглеше черната северна риба, а мой кочияш
беше паунът с криле от слонова кост — летяхме надолу
по пътища, сякаш в магичен фенер, към стъклено рибешко царство.
Тогава те зърнах — седиш в планина от стъкло
и камъни мяташ, но здраво беше стъклото,
смешно е, Босх, но нямаше даже отломки,
а ти все седеше, фучащи акули и раци
връз теб се нахвърляха; а кочияшът от смях се превиваше.
Ти още живееш, Босх!
Твоите делфини — чувам да казват —
изяждат по една кукумявка на ден, а твоите
хищници рядко са гладни —
ето защо твоето царство, Босх, дълго ще просъществува,
преди да бъде разкъсано!
1962