Кристоф Мекел
Край точилния камък

Върти се камъкът, върти

и тъпият ми нож пламти,

щом острието му за миг

обхванах в сигурен пестник.

Скрипти точилото, фучи,

та чак главата ми бучи,

прозвънват стружки с остър глас —

но ножа не изпускам аз!

И ето, вече съм готов,

очаквам в тъмнината зов —

излезнеш ли от своя мрак,

знай, ножът ми е остър пак;

ти който щеш бъди, но днес

щом хулиш ме и мой си враг,

по мене лаеш като пес,

ти, който дебнеш в своя мрак —

знай, ножът ми е остър пак!

 

1962