Кристоф Мекел
Паунът

Не видях да литва феникс от пепелта на Германия.

Като ровех с крак из пепелищата,

открих димящи рибни перки и рога, и кожи —

ала все пак съзрях един паун да рие пепелта

с криле: едното дървено, а другото желязно —

растеше той огромен, пламъците на пожарището

шибаше, а перата му сияеха.

 

Видях да изпълзяват врани от пепелта на Германия,

четинести славеи с прегракнали гърла,

петли с клюнове на риба-меч и олисели гребени —

за да засвирят и възпеят славата на птицата.

Видях ги посред огъня да душат пепелта,

а в нея вятърът повяваше и хладен дим отнасяше

към ширини, където много малко

от онова, което там блестеше, бе чисто злато.

 

Не видях да литва феникс от пепелта на Германия;

ала все пак съзрях един паун в заревото на перата му,

видях го да разгръща сияеща опашка

срещу посивялото небе, под блясъците на светкавици.

И чух ликуването на врабци и врани, и видях:

ята свраки кълвяха златните му пера,

черни въшки пъплеха из перушината му,

едри мравки разкъсваха очите му.

 

1962