Кристоф Мекел
Декрет

Аз, пълен властелин в страната на лъжата,

аз, мамещ пратворец на истина призната,

аз, страж на чудесата, искам да узная:

Кога луната ще изтлее сред безкрая

и нашия кошмар ще скрият тъмнините,

кога и китът ще прелита планините,

кога сред облак вятърът гнездо ще свие,

кога елхата черни вейки ще извие?

Кога ще хвръкне жаба? Охлюв щом се спъне.

Кога ще плува камък? Риба щом потъне.

Кога ленивецът ще тича по водата,

кога ще кажем „златна рибка“ на змията,

кога пред сумрачния бог ще ни представят,

кога пред всички в оня свят ще ни прославят

и в миг със своите сънища ще се прелеем,

кога най-после като сенки ще живеем?

Аз, страж на вечно мрачни слънчеви палати,

аз, таен властелин все с титли непознати,

аз, пръв вълшебник, повелявам, чуйте вие:

В небето нека облакът гнездо да свие,

покрай прозорците ни риба да прелита,

в морето бездната със сняг да е покрита,

да се удави трябва китът във водата,

а планините да потънат в небесата —

с цвета на приказките аз ще се обкича,

тъй истината на лъжата ще прилича.

Аз, пратворец на бляна, викам надалече:

Светът на чудото не съществува вече.

 

1959