Кристоф Мекел
Химн

Живея в страна, която без особено кокетство

показва пред огледалата на Небето

износените си и кърпени костюми —

в страната под сълзящи ореоли,

чиито граници са винаги стените на плача.

 

Живея в страна, влюбена в смъртта,

земята й е мебелирана с безброй ковчези

и обзаведена със скелети, които мъдро молят

кръчмаря на смъртта да им достави нови сътрапезници;

слънцето подхожда за небето на страната,

но фабриките на смъртта тук никога не спират.

 

Живея сред ухания на вкиснали въздишки,

сигурна е тук смъртта, несигурен — животът;

двояко негодувам, че обвързан съм и задължен —

поради страх и неизбежна предпазливост,

нужни тук на всяка циркова маймуна

върху гърба на слон, за да не падне.

 

Живея в страна, влюбена в смъртта,

съсъд за съ̀лзи е неин герб и сувенир,

пиявица е амулетът й, а знамената й са плашила;

хилядният внук на моята надежда е вече мъртъв,

последният подслон на вярата ми е разбит.

 

1959