Кристоф Мекел
Послание в бутилка за един потоп

Вие, оцелелите с големите флотилии

от бляскави ковчези над водовъртежите

на малкия или големия потоп, който ще настъпи някога.

вие, сутеньори на смъртта, угодници на Ной, не бихте

повече си спомнили за нас, които посред вихъра,

Сред пушек, кал и смрад останахме върху обгърнатите

от вълни места, където тракат зъби, ако тази тук бутилка

днес или пък утре не се блъсне в разновидно

позлатените ви домове, докато поглъщате

за кой ли път заклания отново гълъб и се смеете,

и се усещате уверени сред храма на света —

не бихте повече си спомнили за нас, ако

безброй бутилки като тази, с известия за вас,

не плаваха все още по водата, подмятани насам-натам,

и ако една или пък друга някой ден

не се натрапи изведнъж на погледа или слуха ви,

грозно нарушила всекидневния ви ред,

защото вътре пише нещо, което не ще можете да прочетете,

без да потреперите: „Вие, оцелелите

с големите флотилии от бляскави ковчези

над водите на отново размразения

потоп, излял се върху нас, пожертваните

върху потънали в забвение места, където тракат зъби…“

 

1959