Кристоф Мекел
Жоан Миро

Сред сумрака един човек развеждаше

изящни дами под малинова луна,

следваха ги кучета и птици,

муцуните и човките им бяха пълни с крясък

и предубеждение към слънчева Испания.

А след това се появиха слонове,

в откритите кресла на гърбовете им

видяхме кукли, също призраци на кукли,

да странстват там към някакво потайно Мексико.

 

И всички зацвъртяха мрачно

за техните души на лунатици,

а те брояха такта с ноктите си

и додето грееше вечерницата, там стояха

като изваяни от лунна светлина, засмени лилипути.

 

1958