Кристоф Мекел
Възпитаване на принца

Когато яворът, почервенял, се свѐде над прозореца,

слугите го уведомиха, че настъпва златна есен;

но че отлитат птичите ята —

туй никой не му каза.

 

Оня писък на сирените в мъглата посред пролива

не моряци му го обясниха, а слуги,

оня удар на топора, скърцането на бесилото —

обясниха ги палачи, а пък робите мълчаха.

 

Всяка вест до него бе подбрана.

Добрите потвърждаваха

написаното в книгите на принца,

лошите засенчваха баща му,

но воя на виелицата по дворо̀вете

и дъжда — туй никой не му обясни.

 

Зададеше ли въпрос за градове, за празници и хора,

мълчанието на иначе бъбривите му шутове

го караше да вика оня ангел,

когото учеше покрай прозореца си да прелита.

 

1958