Кристоф Мекел
Хотел за лунатици

Потеглят ли заспалите отвред,

в дома ми ще намерят вечно притъмнен подслон

ловците на блуждаещи огньове, мумиите, зимните животни

и лишените от сън търговци, които по блещукащия

булевард на озарените от месеца хотели

продават изтощение от рога на изобилието.

 

По градската железница, където не полъхва вятър,

пътувате с товарни влакове,

под конвоя на съня, от светлина към мрак, тунелите

на здрача между тях не ви задържат дълго.

 

Накрая чукате на моята врата

и със задавен от видения глас, със кървави криле

и скъсани обуща, молите да ви събудя

от околосветското ви пътешествие през пустата

кошмарна нощ.

 

1958