Венцеслав Константинов
Кристоф Мекел

Кристоф Мекел (р.1935) е немски поет, белетрист и график, роден в Берлин, но прекарва детството си във Фрайбург/Брайзгау и през 1944 г. преживява бомбардировките на града по време на Втората световна война. Следва живопис в художествените академии на Фрайбург, Мюнхен и Париж. Предприема продължителни пътувания из Гърция, Скандинавия, Италия, Франция, Африка и Америка (Мексико).

Своя лирически талант Мекел утвърждава още с първата си стихосбирка „Шапка-невидимка“ (1956), издаваща стилистично сродство с лириката на Гюнтер Айх и Карл Кролов. Както в графическите си цикли, така и в поезията си, особено в „Хотел за лунатици“ (1958), „Сирени в мъглата“ (1959) и „Пустоши“ (1962) Мекел изразява своето фантастично-приказно и в същото време апокалиптично светоусещане, пресъздадено с по детски гротескна и сюрреалистична образност. И следващите му поетически книги „Да пеем приживе“ (1967), „В мастилото“ (или: „Загазили сме“. (1968), „Баладите на Томас Балкан“ (1969), „Песни от бунището“ (1972), „Кого засяга“ (1974), „Любовни стихове“ (1977), „Киселина“ (1979), „Сутерен“ (1984), до стихосбирките от по-късните години — подборката „Сто стихотворения“ (1988), „Зъби“ (2000), „Кръв в обувката“ (2001), „Почти без смърт в сянката на дърветата“ (2003) и „Душата на ножа“ (2006) — са озарени от силния дух на героична резигнация. Поетът се установява да живее трайно в Берлин и Южна Франция.

За творчеството си Кристоф Мекел е удостоен с редица отличия, между които наградата на „Ново литературно общество в Хамбург“ (1973), наградата „Райнхолд Шнайдер“ на град Фрайбург (1974), наградите „Райнер Мария Рилке“ (1978), „Рудолф Александер Шрьодер“ на град Бремен (1981) и „Георг Тракл“ (1982), а също наградата „Йозеф Брайтбах“ (2003). Поетът става гост-професор в различни американски университети. Член е на Немската академия за език и литература в Дармщат.