Включено в книгата
Светлината на света
Немски поети от XII до XX век
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от немски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)
Обработка
NomaD (22.01.2011)

Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов

Източник: http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/dichter.htm

Източник: http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/svetlinata/content.htm


Седмицата приключва, както е започнала:

Всичко е, както преди.

Пих, и се напих.

Ядох, заситих се и застлах леглото си. Освен това

Мислих за миналото, видях се още веднъж

Как крача по стария път от „Бургдорфщрасе“ към „Ботгерщрасе“,

За да изпия в малката кръчма една бира и една житна ракия.

Очевидно зимен ден като днес е било тогава,

Когато Вестфалия се е държала като Зимната крепост на Германия.

Но и на Фелдберг е натрупал сняг.

Моята любима лежи в леглото с котарака си

В Берген-Енкхайм. Аз самият не се отнасям добре към себе си,

Но намерих сред прането една прастара риза,

Която си бях купил някога някъде в Old England[1]

От „Марк & Спенсър“. Също и английската лула,

Придобита в Шекспировото градче Стратфорд, все още е тук, освен това

Все още на моето писалище се намира

Един римски камък от Бат.

Само че писалището днес упорито

Отказва да ми служи: на него лежи картината

„Пропадналата Надежда“[2].

Докато в леглото прелиствам мемоарите на Надежда Манделщам, мисля си,

Понеже съм зле, колко относително все пак постъпва животът

С нас, поетите, във Века на вълците,

Който сега приключва, за да стори място

На новото хилядолетие, а с това и на пропадналата надежда

Да има бъдеще за мене.

Не, не си струва

Днес да отварям кепенците, понеже отново се смрачава, а и дните

Стават по-къси, в отсъствието на щастието

Се взирам в своя екран, където думите се струпват

В нещо, което вече не е послание. Къде

Още мога да ида, освен в тъмнината?

Депресии, лоши настроения и

Все наново предизвиканата невъзможност

Да успея още веднъж някъде да пристигна…

 

2001

Бележки

[1] Стара Англия (англ.). — Б.пр.

[2] Картина от немския художник-романтик Каспар Давид Фридрих (1774–1840), представяща гибелта на кораба „Надежда“ сред полярните ледове. — Б.пр.

Край