Хайнц Чеховски
От покривната градина на Йенидзе ^[0]

Градът, прорязан от пропасти каньон, в който

Се изгубват всички спомени, които

Все още имам. Хълмовете на Льосниц^[1]:

Белите слонове на Хемингуей,

А там някъде, където една любов започна

Или свърши, и днес още нещо

Ни отнася отвъд във въображаемото

Царство на справедливостта.

Пристигнах и все още се намирам

В разпра с глупостта, тази могъща

Сила, която помрачава вечерта. Насреща ми

Благородните мащаби на един дворец,

Подчертаващ опасността от красотата,

Която остава безсловесна и фактически

Не е нищо друго освен началото на ужаса.

Черните ангели, разперили криле,

С мечовете си от огън все още

Владеят долината, която е готова

Да приюти новото хилядолетие, сякаш

Сега настъпва време и за мен

Да посетя мястото на окончателността:

Гняв, тъга и чувството, че никога и

Никъде не си пристигал, макар

Цените на полетите да спадат и

Изпаренията на бензина

Да замъгляват чело̀то.

А ти, окопалата се в своята кула,

Хилядолетна нимфо,

Докато аз, поразен от треска,

Обратно отпътувам към своята барака.

 

2000