Хайнц Чеховски
Погубен съм…

Погубен съм.

Враговете ми

Ще се радват

Да ме видят така. Ах,

Какви натрапливи представи

Ме връхлетяха!

Само остатък

От езика, който някога

Мислех, че говоря,

Стига все още до хартията…

Когато напуснах героичния град,

Вече знаех,

Че никога повече

Не бих се върнал

В тъмницата

На моята родина. Не

Бях обичал истински, не

Разтърсих

Света с думите си. По Великден,

Сред уханието на резедата,

Се опитах

Да забравя планината

На вината си. Сега

Кандидатствам

За остатъка от дните си.

Той

Не може да бъде съсипан, никой

Не разпитва

Дали още съм жив. Безмълвно

Се изправям и

Пия наздравица за себе си.

 

1998