Хайнц Чеховски
Някога сега

Навсякъде пръснати листчета, бележки, адреси, набързо

надраскани.

Денят е неясен. Кой или какво

ще дойде? Аз

още не съм се отказал,

да правя равносметки, но за настоящето

нямам определение. Като размислям напред-назад,

търся опорна линия,

за да нахвърлям своята биография.

Не ме напуска страхът,

че може и да съм се пропилял.

Произволно

посягам към едно листче. Три шест осем осем

пет —

това беше някога

моят собствен телефонен номер, но къщата,

в която живеех някога,

вече я няма. Тъй че

отказвам се да търся своята

изгубена самоличност, достатъчно е все пак,

че съществувам и че зная,

че все още съществувам…

 

1992