Вулф Кирстен
Незабравим миг

лятото простира зеления си покрив

над междуселския път

до каменистите лозя.

към гората две следи от колела, дълбоко

врязани в пръстта.

 

майка ми приказва с Лоренц, пекарския помощник,

скиторещ под черешите.

очите ми са приковани в късите чорапи,

обкичени с развласени пискюли,

неделно бели.

 

лицето и гласа му съм забравил.

за думите

не съм внимавал.

пекаря го прибраха във войската.

изгуби се безследно на източния фронт.

 

държана в други длани,

лопатата за мятане на хляб

подскача над трапчинката изровена с крака.

алеята с череши е осечена,

вятърът свободно преминава.

 

виждам се до майка си ръка в ръка

насред алеята.

сенчест път изпълнен с листна свежест.

разговорът под едно черешов дърво

съживителен неважен.

 

1992