Вулф Кирстен
Езерна картина

лято, каквото никога не се повтори. —

нищо не е истинско освен нощното дихание на езерото,

освен езика на предметите, с черни очертания;

покоят стигаше гнездата на спящите в папура птици.

 

за миг си отпочина лятото.

в листака на дърветата безшумни стъпки,

лятната пътека водеше през валове от облаци,

нежни писмена сред пасбището на нощта.

 

езерото замъглено огледало,

в хладното дихание на водата

се гмурна двойка думи:

предвкусване на ръкостискане и ново място.

 

два мига, бегла съразмерност, отвята от устата.

по-трайно не е нищо

от небесните посоки,

които ни отнасят с дългите си длани.

 

1968