Хорст Бингел
Градски парк

Още се протяга дървото

над езерото, над площада,

дето си играете,

площада, върху който

силуети вдигате от камък,

стомана и бетон.

 

Тази врява над улиците,

над площадите, тази врява

и празният глъч —

трябва ли пример да стават

за птиците в парка?

Там в кулата,

в кулата посред града

скорците вият гнездата си,

оставили вече дървото,

скорците, напуснали вече градината,

червената малка градина.

 

А пък цветарката днес

с продавача на гевреци ще танцува

посред града

при скорците.

 

Над перилата на моста

момче хвърля камък

срещу вятъра, хвърля

момчето камъка

в надпревара с вятъра.