Хайнц Калау
За огъня

Когато огънят на любовта ми пламна,

той беше много ярък за очите ти,

той беше много жарък за ръцете ти

и ти пред него учтиво се извърна.

 

Когато огънят на любовта ми се разжари,

смути те пукотът на неговия пламък,

а вихърът му разпиля косите ти

и ти не зърна там какво за теб изгаря.

 

Когато огънят на любовта ми се разискри,

блестеше светлината му в гърба ти,

пред погледа ти бе гората с дървесата,

а огънят не бе за тебе важен.

 

Но бавно огънят на любовта ми стихна,

ръцете ти започнаха да зъзнат,

очите ти се напрашават с пепел,

когато тъжно днес жарта раздухваш.