Венцеслав Константинов
Ева Щритматер

Ева Щритматер (р.1930) е немска поетеса, белетристка и есеистка, родена в Нойрупин. Завършва германистика, романистика и педагогика в Берлин, след което се занимава с литературна критика и пише книги за деца и юноши. Омъжва се за известния романист и драматург Ервин Щритматер. Като член на комисията по чужда литература към Съюза на писателите в ГДР предприема много пътувания в Съветския съюз и Югославия.

От 1966 г. Ева Щритматер започва да публикува стихотворения в списание „Нойе дойче литератур“, а в 1973 г. излиза първата ѝ стихосбирка „Ще направя песен от тишина“, която я прави изключително популярна. Стиховете на поетесата се отличават с прецизни наблюдения над „дребните неща“, с моментни изблици на гняв, едва обуздавани от неизменно присъстващата рима, с любовни признания, които — по думите на Херман Кант — дразнят мъжете-читатели единствено с това, че не са отправени към самите тях… На много добър прием се радват и стихосбирките ѝ „Лунен сняг покрива полята“ (1975), „Едничка розата надмогва всичко“ (1977), „Разговор между двама“ (1980), „Хелиотроп“ (1983), „Дъх“ (1988), „Под променящата се светлина“ (1990), „Красавецът“ (1997), „Любов и омраза. Потайни стихове“ (2000), „Сто стихотворения“ (2001), „Зимата след лошата любов“ (2004) и „Пейзаж“ (2005). Поетесата живее в Берлин и Шулценхоф край Гранзее.

Ева Щритматер е носителка на литературната награда на Министерството на културата на ГДР „Хайнрих Хайне“ (1975) и наградата „Валтер Бауер“ (1998).