Венцеслав Константинов
Адолф Ендлер

Адолф Ендлер (1930–2009) е немски поет, есеист, драматург и преводач, роден в Дюселдорф в семейството на търговец. Издържа се като транспортен работник и кранист, сътрудничи на леви издания във ФРГ. Заради активността си в младежкото движение за мир е подведен под съдебна отговорност и в 1955 г. се преселва в ГДР. Следва в Литературния институт „Йоханес Р. Бехер“ в Лайпциг.

Адолф Ендлер утвърждава поетическото си дарование със стихосбирките „Събудете се без страх“ (1960) и „Децата на Нибелунгите“ (1964). Проявява се най-вече в баладите с „индустриална“ тематика с отчетлив, необичаен ритъм и звучен стих, а също и в политическата поезия — стихосбирките „Пясъчно зрънце“ (1974) и „Гол с очила“ (1975). Адолф Ендлер е известен и като темпераментен литературен критик, в чиито публикации общественото и художественото значение на младата лирика в ГДР намира задълбочена интерпретация. След участието си в протеста срещу лишаването от гражданство на поета Волф Бирман в 1976 г. и осъждането на писателя Щефан Хайм в 1979 г. Ендлер е изключен от Съюза на писателите и започва да сътрудничи на берлински подмолни издания. Успява да публикува стихосбирките „Объркани ясни послания“ (1979) и „Досие Ендлер“ (1981). По-късна поетът издаде и книгите „Пудингът на апокалипсиса. Стихотворения 1963-1998“ (1999), „На инат“ (1999) и „Изпревàри ни полетът на прелетните птици“ (2004).

За творчеството си Адолф Ендлер е удостоен с редица отличия, между които наградата на Берлинската академия на изкуствата „Хайнрих Ман“ (1990), „Бранденбургската литературна награда“ (1994), наградите „Братя Грим“ на град Ханау (1995), „Рудолф Александер Шрьодер“ на град Бремен (2000), „Петер Хухел“ (2000) и „Ханс Ерих Носак“ (2003). От 2005 г. поетът е член на Немската академия за език и литература в Дармщат. Адолф Ендлер, заедно с Уве Грюнинг, преведе на немски език поезията на Атанас Далчев.