Гюнтер Кунерт
За великото дело

Дори великото дело

Един ден делнично става.

Както героят, седнал на масата,

Пиян се оригва и в миг

Като човек се развенчава,

Тъй в делника проличава: великото дело

Недостатъци има.

 

За косовете заран на двора

Не е помислено. И за насладата, дето

Животът дарява. Дружелюбие не достига.

А че човекът все още е смъртен,

Би трябвало в плана да влезе.

Но не: да е смъртен човек не желае!

 

Ала ето че

Делничното дело величие придобива,

Щом се окаже

Пригодно за делника.

За косовете, насладата,

За дружелюбието, за човека.

 

1965