Гюнтер Кунерт
За тленността

Какво ще остане от нас, когато

С пясък зарити, в сухата пръст

Кротко изтлеем?

 

Стените на моята стая наново

Варосах. Столове сложих. Думи

Така подредих, че станаха нещо

По-голямо от думи

И дадоха смисъл — следния:

„Може

Тази Земя обитаема да се направи

За хората.“

 

В мечтите

На още гнетените, в тайните

Мисли на вече бунтовните, също

В делата

На всички, повели борба,

Ще намерите вие, каквото

От нас остане.

 

1965