Ханс Магнус Енценсбергер
Другият

някой се смее

тревожи се

всеотдайно крепи лика ми под слънцето

кара думи да рони устата ми

в джоба си носи пари и паспорт

от страх се озърта

спори и люби

вълнува се

мята се в грижи

 

но това не съм аз

аз съм другият

той не се смее

няма лице под небето

нито думи в устата си

непознат е на себе си и на мен

не аз: другият: винаги другият

той не празнува победи

не търпи поражения

не изпитва тревога

нито вълнения

 

другият

безразличен към себе си

за него нищо не зная

никой не ще научи кой е

който никак не ме вълнува

това съм аз

 

1964