Ханс Магнус Енценсбергер
Ода към Никого

свидетел ти е окаденото сърце,

едничък властелин, гледец,

изострен от печал сред ветровете.

а ти, сприятелен с вълшебства

и прояснен от многото пустини,

си увенчан със непокорство.

теб времето не съумя да подчини,

и не със пепел е покрито

отдаденото ти чело.

тъй ти си дух, не знаещ белези от рани,

а мъртвото вълнение, което те изгаря,

е величаво и тържествено,

ти населяваш спомена, по-съвършен

от криволиците на морската лисица,

миропомазан в своя блясък,

недосегаем за смъртта, владетел.

 

но ти не си далеч, не си отминал,

не си е закъснял, та ти си тук.

правдивият ти взор се спуска

като хладен скреж от въздух

и обитава старите пристанища,

издига се над звездобройните, поел

към прашните бюра за безпризорни вещи,

отдъхва в мрачните циментени подземия

сред влагата, разяждаща телата на убийци,

изпраща своите влияния върху тромбози

и пушечни фитили, слиза в скотобойни

и шумни рафинерии, в които

прелива животрепкащият газ, почива

сред сънните сплетни на параходствата,

докосва се до опашатите звезди,

до карциномите на финансистите,

притихва върху зидовете на властта,

където времето отмерва мъртви часове,

и ги държи в обсада,

додето в тътена на твоя взор

небето, плесенясало от парашути, се продъни.

 

така ти крачиш непознат,

прекрасен повей, нощем

извил се над испанския площад.

 

владенията пак при теб се връщат,

невидимия, скрит ловец.

във царствено великодушие

откъсваш и забравяш

като невинен аспарагус,

подобието свое, белязано от теб.

 

и славата, и тъмното възмездие

принадлежат на теб,

спокойна, непомръкваща скала,

сприятелен с вълшебства,

свидетел таен и единствен!

тъй твоите коси от вихър

и неприкритият ти взор повяват

над древните и бъдещи владения,

и съхраняват сред дима на ветровете

нещата, осветени с истина.

 

1960