Ханс Магнус Енценсбергер
Житие

след време узнах, че петък било,

когато с плач съм излязъл

от своя ковчег, от своята майка.

 

между коварното ми рождение,

скрепено с ма̀сло, вода и сол,

и унаследената смърт,

 

през дългите дни между петък

и пакпетък бях имунизиран и помазан,

и военно освидетелстван. щастие

 

вещаеше лакираният образ на насилието.

веднъж в годината се подновяваше снегът.

но аз менях мъртвешката си риза всеки ден.

 

и проумях четирите посоки на света.

а думите ми с вятъра пътуваха.

тъй славата и огънят не ме погълнаха.

 

сърцето ми тежи в нощта като граничен камък

и щом настъпи петък, чувам викове,

сякаш сам крещя от бялата си риза,

 

както някога, в часа на моето рождение.

след това заспивам свъсен и си мисля:

е, това не ме засяга. а избухне ли

 

война, не мене, друго мъртво куче

ще изстрелят към звездите и ще го заровят

в полуделия, ридаещ Космос.

 

1960