Ханс Магнус Енценсбергер
В защита на вълците от овцете

защо очаквате от лешояда да хрупа незабравки?

нима чакала ще накарате

козината си да хвърли? а вълка

сам да си изтръгне зъбите?

какво не ви харесва в политруците

или пък в светите отци,

защо с такова изумление като кретени

се взирате в телевизионния екран

узрели за поредната лъжа?

 

кой пришива кървави лампази

на бричовете генералски? кой

поднася на лихваря угоения петел?

кой опиянен от гордост

украсява своя куркащ пъп

с тенекиен кръст и дъбови листа? а кой

приема дребната почерпка, сребърника

вечен, жалката монета на мълчанието?

ограбените в този свят са много,

малко са крадците; кой тогава

обирниците аплодира, кой

ги кичи с почетни дрънкулки, кой

жадува за лъжата?

 

в огледалото се вижте: страхопъзлювци,

от мъките на истината се боите,

знанието ненавиждате, а мисълта

оставяте на вълците,

пъхнатата в ноздрите халка

е вашето най-скъпо украшение,

няма глупост на света

която с апетит да не излапате.

и най-евтината подлост

ви носи начаса утеха,

колкото и да ви мачкат

вие радостно се хилите.

 

овце сте вие, враните, сравнени с вас,

са божи кравички: как само

един-друг се хапете и мамите.

братство има между вълците:

движат се на глутници.

 

слава на разбойниците: вие

сами се хвърляте върху прояденото ложе

на покорството, така приканвате

да ви насилят. и дори когато хленчите,

пак лъжете. сами желаете

да ви разкъсват. няма вие

този свят да промените.

 

1957