Уве Бергер
Море и скали

С

разпенени вълни

на корабния нос

поемаме

отново

през неизменното:

натам, където

на бягащия

се струва, че

морето и небето,

се срещат,

без никога

да ги достигне.

 

Неизменност и Бягство,

силите на Вселената,

определят

и нашия път,

пътувайки,

ние ги следваме

и

подвластни на

земно притегляне,

напред се стремим. И така

наближаваме

скалите от варовик,

които изникват

от вечно

течащото

и то ги размива.

Подвижното

е по-силно

от

Твърдото;

и хората,

на камъни подобни,

навярно могат

да рушат и

да смазват, убийствено,

ала

не и да празнуват победа.

Само Движението

остава

 

като твоето

лице,

което проблясва

из глъбините

и играе

със светлината

сред засмените

вълни.

 

1987