Гюнтер Бруно Фукс
Лудият умря

В чакалнята, когато влаковете

закъсняваха,

той разказваше

приказки от „Хиляда

и една нощ“.

 

Никога не се научи

да поздравява правилно. На „Добър ден“

винаги отвръщаше: „Дано“.

 

Знаем: шапка сваляше

на кучетата.

Императорската му корона от стар вестник

децата носеха по домовете си.

 

Петте реда в местния раздел на вестника

завършваха така: „Била е

последната му нощ,

когато в парка се е покатерил на дървото.“

 

Слухове вървят, че е забравил

да се държи,

когато е отправял към света

апел за мир.