Гюнтер Грас
Съпружество

Имаме децата, две на брой.

Най-често ходим на различни филми.

За несподелен живот мълвят приятелите.

        Но моите и твоите интереси

        все още се докосват

        на все същите места.

        Не само по проблема с копчетата ми за ръкавели.

        Но и услугите:

        Подръж ми огледалото.

        Да се сменят угасналите крушки.

        Нещо да се донесе.

        Или пък разговори, докато се изприказва всичко.

Два предавателя, нерядко едновременно

нагласени на приемане.

Може ли да се изключа?

        Изтощението прилича на хармония.

        Какво ли си дължим? Това.

        Кое ме дразни: космите ти по клозетната чиния.

Но след единадесет години още удоволствие от всичко?

Една плът да бъдем при тези скачащи цени?

Мислим пестеливо в дребни сметки.

На тъмно ти ми вярваш всичко.

Разплитане и пак заплитане.

Разтеглената предпазливост.

Красиво казваме един на друг благодаря.

        Съвземи се.

        Твоята ливада пред дома ни.

        Ето че отново ставаш ироничен.

        Но ти се смей и на това.

        Вдигни си чукалата, ако можеш.

        Омразата ни днес е устойчива срещу бури.

Но понякога сме нежни, от разсеяност.

Свидетелствата на децата трябва

        да се подпишат.

        Приспадаме от данъка си.

        Вдругиден е краен срок.

        ТИ. Да ТИ. Не пуши тъй много.

 

1967