Венцеслав Константинов
Гюнтер Грас

Гюнтер Грас (р.1927) е немски поет, белетрист и драматург, роден в Данциг (днес Гданск) в немско-полско семейство на търговец на колониални стоки. След края на Втората световна война става селскостопански работник и миньор. Изучава каменоделство и скулптура, а през 1949–1953 г. следва в художествените академии в Дюселдорф и Западен Берлин. Предприема пътувания из Италия, Франция и Испания, а в 1956 г. се установява в Париж.

Гюнтер Грас издава илюстрираната със собствени графики стихосбирка „Предимствата на ветропоказателите“ (1956) и става член на литературното сдружение „Група 47“, което в 1958 г. му присъжда своята годишна награда. В 1959 г. Грас публикува големия си роман „Тенекиеният барабан“, който му донася световна слава, последван от повестта „Котка и мишка“ (1961) и романа „Кучешки години“ (1963) — трите произведения образуват т.н. „Данцигска трилогия“. Допълнителна известност донасят на писателя романите „Местна упойка“ (1969), „Из дневника на един охлюв“ (1972), „Калканът“ (1977), „Плъхката“ (1986), „Моето столетие“ (1999) и новелата „Рачешката“ (2002), както и автобиографичната книга „Да люспиш лука“ (2006).

И следващите стихосбирки на Гюнтер Грас „Обръщателен триъгълник“ (1960) и „Разпитан“ (1967) го представят като поет с мощен езиков инстинкт за ритмично-чувствени внушения, издаващ сродство с експресионистичната лирика на Готфрид Бен и сюрреалистичните творби на Ханс Арп. Гюнтер Грас пътува и в страни на Източна Европа — Полша, Чехословакия и Унгария, а също в САЩ и Израел. Поетът развива активна политическа дейност, като ревностно подкрепя Германската социалистическа партия и Източната политика на Вили Бранд, а през 1968 г. се обявява в защита на смазаната от войските на Варшавския договор Пражка пролет. През новото столетие излизат книгите му „Стихотворения и кратка проза“ (2002), „Думи до поискване. 7 стихотворения“ (2002), „Последни танци“ (2003), „Лирическа плячка“ (2004) и „Глупакът Август“ (2007).

Творчеството на Гюнтер Грас е отличено с множество литературни награди, между които „Берлинската награда на критиката“ (1960), френската награда „Le meilleur livre étranger“ (1962), престижната немска награда „Георг Бюхнер“ (1965), наградите „Теодор Фонтане“ (1968) и „Теодор Хойс“ (1968), „Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“ (1994), чешката награда „Карел Чапек“ (1994), наградите „Томас Ман“ на град Любек (1996) и „Самуел Богумил Линде“ (1996), както и испанската награда „Принц на Астурия“ (1999). В 1999 г. Гюнтер Грас е удостоен с Нобеловата награда за литература.