Йенс Герлах
Златан Дудов

Твърде леките, евтини вицове

нямат цел, нито мярка:

тъй съдбата често играе на зарове,

а злополуката става

                                проста история:

скриптяща ламарина,

                                строшени стъкла —

последно пропадане

                                в последния мрак.

Тъй глупав нерядко животът е,

а трябваше много

                                неща да завърша —

днес моята работа кой ще поеме?

Защо ли е нужно да тлея във гроба

като откършена

                                коралова клонка,

да лежа под пръстта

                                сред гниещи лаври?

Нехаен навярно не съм бил ни веднъж,

изкуството в битката класова

                                съвсем не нехайно е:

то иска от тебе сърцето, ума.

А вие, петленца,

                                това не съзнаете ли,

бурята в миг ще оскубе перата ви —

                                на всичко отгоре

ще трябва отново Маркс да четете…

Едно нещо разбрах несъмнено:

заспи ли един,

                                другите бдят,

(Печална утеха, понеже

                                аз съм сънливецът…)

Все пак уверен съм, вие ще тръгнете

                                с моите мисли

по моите следи:

като мен вие твърди бъдете и по възможност —

                                не толкова слаби!