Йенс Герлах
Били Холидей

Момиче невръстно — тя тъй ме родила,

моята майка, на белия свят.

На цялата болница пода измила,

преди да ни пуснат, примрели от глад.

 

Бе в Балтимор въздухът с мирис на блато.

Небето бе черно, а също лицето.

Мъжете в мен рано откриха жената

и бавно растеше студът във сърцето.

 

Суров бе животът и хората — също.

Щом с честност не може, тогава — с измама.

Пожари опушваха къща след къща —

за толкова мъка сълзѝ никой няма.

 

Познах аз мъжете. Разбрах им цената.

Нещата наричах със истинско име.

В поток вледенен се превърна душата.

И студ ме изгаряше лете и зиме.

 

Тъй се полюшвах — тропически плод,

огнено-черен сред южния вятър.

Хората търсих през своя живот,

но тъй не ги срещнах до днес на земята.

 

Нека по дявола всички вървят!

Аз бях „Лейди Дей“! Не бе то напразно.

Дори да изчезна из прашния път,

жаравата в мен ще изгаря омразата!

 

1966