Йенс Герлах
Любима, светът е прекрасен

Винаги когато с теб се любим скрито,

искаме да зърнем през стените

как далеч дърво и облак се преплитат,

щом полъхне вятър над горите.

Милиони влюбени върху Земята

като нас за щастие жадуват,

не пропускат даже и минута

в светъл унес да не се целуват.

 

        Любима, светът е прекрасен!

        Но сенки ужасни

                        още се мятат

                                навред по Земята:

сърца похабени,

        гладуващи майки,

                        от скръб угнетени,

                                гаменски шайки,

бомби, вдовици,

        фугасна зараза,

                        мъртви войници,

                                омраза, омраза…

        Любима, не искам, дордето съм жив,

        да бъда едничък щастлив!

 

Винаги когато с обич се притиснем,

ще поглеждаме и през стените:

любовта желае бъдното да смислим,

та звездите мирно да прелитат

да не бъдат в мрака искри от пожари —

смърт за всяка радост краткотрайна.

Като нас когото обич пари,

мисли само за любов безкрайна…