Ингеборг Бахман
Хей, думи!

На Нели Закс, приятелката, поетесата, с обожание

Хей, думи, ставайте, хайде след мен!

Дори да сме вече напред,

много напред, ще стигнем още

по-надалеч, ще стигнем безкрая.

 

А не просветва.

 

Думата

само ще повлече

други думи

подире си,

изречението — друго изречение.

Ако ще светът,

окончателно,

да се натрапи,

вече ще е казано.

Но той не продумва.

 

Думи, хайде след мен,

за да не е окончателно

— не на словесната похот

и на реч подир противоречие!

 

Нека поне за малко

не говори никое чувство,

мускулът сърце

другаде да се упражнява.

 

Нека, казвам аз, нека.

 

Дори в най-висшето ухо,

нищо, казвам аз, да не нашепваш,

за смъртта нищо да не помисляш,

нека, и хайде след мен, нито нежно,

нито горчиво,

не и утешително,

без утеха

нищо не обозначаващо,

но не и без знак —

 

И само не това: картината

в мрежата на праха, празен громол

от срички, предсмъртни слова.

 

Никакво предсмъртно слово!

Хей, думи!

 

1961