Ингеборг Бахман
Отчуждение

В дърветата не виждам никакви дървета.

Клоните са голи без листата, които ги държат сред вятъра.

Плодът е сладък, ала без любов.

Даже не засища.

Какво сега ще стане?

Пред очите ми гората бяга,

пред слуха ми птиците замлъкват,

легло не ми предлага никоя поляна.

Преждевременно съм сита

и гладна съм за време.

Какво сега ще стане?

 

По хълмовете нощем ще горят огньове.

Да тръгна ли, отново да се приближа до всичко?

 

В никой път не виждам вече път.

 

1948