Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Биография
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Обработка
NomaD (22.01.2011)

Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов

Източник: http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/dichter.htm

Източник: http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/svetlinata/content.htm

История

  1. — Добавяне

Ингеборг Бахман (1926–1973) е австрийска поетеса, белетристка, автор на радиопиеси и преводачка, родена в Клагенфурт, Каринтия. Първоначално желае да следва музика, но изучава философия, психология и германистика в университетите на Инсбрук, Грац и Виена (1945–1950). Става доктор по философия с дисертация върху (по точно: против) екзистенциализма на Мартин Хайдегер (1950). След това Бахман пребивава в Париж и работи като редактор във Виенското радио. В Париж се запознава с поета Паул Целан, с когото изживява краткотрайна, но бурна любовна връзка.

В 1953 г. Ингеборг Бахман получава наградата на литературното сдружение „Група 47“ за първата си стихосбирка „Разсроченото време“ (1953), става член на сдружението и заживява като писателка на свободна практика. За няколко години се установява в Италия, преди всичко в Рим, а през 1955 г. е поканена да участва в международния семинар на Харвардския университет в Кеймбридж, Масачусетс. В 1956 г. поетесата публикува емблематичната си стихосбирка „Призоваване на Голямата мечка“, а на следващата година е избрана за член-кореспондент на Немската академия за език и литература в Дармщат. През 1959–1960 г. Бахман е доцент по поетика във Франкфуртския университет, а след 1965 г. до смъртта си живее в Рим.

В поезията на Ингеборг Бахман кристализират традициите на освободения от илюзии хуманизъм на Хуго фон Хофманстал, Георг Тракл и Елзе Ласкер-Шюлер. Поетесата изразява критичното си отношение към реставрационната политика на Федералната република, довела до отчуждение на човека от околния свят и себеподобните си. Характерни за Бахман са изящното съчетание между интелектуалност и лиризъм, богатата образност и сложната музикалност на израза. Сред прозаичните ѝ произведения личат сборниците с разкази „Тридесетата година“ (1961), „Място за произшествия“ (1965), „Симултанно“ (1972) и романът „Малина“ (1971).

За творчеството си Ингеборг Бахман е удостоена с множество отличия, между които наградата „Рудолф Александер Шрьодер“ на град Бремен (1957), „Берлинската награда на критиката“ (1961), престижната награда „Георг Бюхнер“ (1964), „Голямата австрийска държавна награда за литература“ (1968) и наградата „Антон Вилдганс“ (1971). В нейна чест родният ѝ град Клагенфурт учредява през 1977 г. литературната награда „Ингеборг Бахман“.

Край