Волфганг Бехлер
В часовника

Смъртта седи в часовниците.

Нося моя като гривна

навсякъде със себе си,

доверен спътник,

поглеждам го,

когато съм се уговорил с някого,

преди да включа радиото

или телевизора,

когато имам срокове, когато бързам

и когато ми е скучно.

 

Нощем слушам тихото му цъкане.

Преди да съм заспал,

последният ми поглед е за него,

и първият,

когато се събудя.

 

1947