Волфганг Бехлер
Напряко в Нищото

Самотен стоя

в океана от звуци.

Камбани отекват

дълбоко през мен.

 

Самотен отпивам

в реката на времето.

Огледала ме обхващат,

понесен нататък.

 

Нощи се спущат

невъзмутимо.

Нощи ме скътват

опиянен.

 

Звездите рухват

навътре в мен.

И звезди изскачат

навън от мен.

 

С ранена ръка

на кърмата на месеца

вися освободен

напряко през Нищото.

 

Планети танцуват

край моето тяло.

Далечините се

охлаждат с мен.

 

Огньовете се

уталожват с мен.

Искрите се пръскат

навред из всемира.

 

Смехове дрънкат,

викове съскат.

Молитви се лутат

нагоре, надолу.

 

Боговете растат,

мечтите растат,

мъртвите растат

навътре в мен.

 

С огнен юмрук

на кърмата на месеца

се нося свободно

напряко през Нищото.

 

1947