Фридерике Майрьокер
Рим, 7 ноември 1994

На Даниела Рийс-Бегер

през Виале Бруно Буоци, покрай хотел Лорд Байрон, оттатък

на вестникарската будка питам за илюстровани картички от Рим,

мъжът кисел и ме отпраща с двете ръце, а

високата алея с платани обвита с нежна ноемврийска

омара където вървях и откривах лицата,

летящите автомобили, лек ръмеж и се върнах

минах обратно по другата страна на улицата, за да не се

объркам, докато чувствата освободени, възземащи се

горите без колебание ме следваха като всекидневното

кръвопускане на мислите, като всекидневните

МИСЛИ СМЪРТ ГРЕХОВЕ, прошепнати, и повторение

(видение в жегата), върху кръглата хартиена чиния

със стари петна от кафе поетическата ярост: Бодлер

в устната кухина

 

1994