Ерика Буркарт
Милостите на деня

В памет на Райнер Брамбах

От зимна горичка

да видиш как се издига стълб дим,

сякаш някой дух

дава знак на друг.

Да не можеш да преброиш чайките

по разораната мъглиста нива,

да обмисляш пътя на водата,

времето на звездите —

със скреж по миглите,

да влезеш в отоплена стая,

да сгрееш длани на чайника,

да се заслушаш в сърцето си,

което е извън себе си

от нищо друго освен от живота,

краткия, който ти носи

познанието, че преди

да е станало твърде късно,

си зърнал звездите,

Гема^[1], Капела^[2],

когато си мръзнал, нощем,

край изстиваща печка,

докато вятърът

е тропал по прозореца

а от снега

короните на дърветата

са израствали до леденото

небе.

 

1983