Ерика Буркарт
Корен

Всекидневно усилие

да обичаш неотменимото,

сажди и пушек и кофи за смет,

растениевидните инициали

по старите сребърни прибори, миризми

от майчините кутийки, после думи

като готварски ножове, мляко, подправки.

 

Тя бели картофи и слуша

как подвижният кран на чешмата отмерва

седемте плодни години,

седемте гладни години

 

и онези,

през които не си струва

да си живял,

ако нямаш

по-дълбок корен.

 

Тази вода под камъка

ще пиеш

сред прашни звезди

сам.

 

1977