Фридрих Дюренмат
Яростен и мокър

Яростен и мокър

                се измъкнах от утробата на майка си

        никога не проумях с каква цел

и по чия повеля

        по-късно запремигах в светлината

 

                        и станах недоверчив

такъв съм още

        сам съм си достатъчен; светът

там вън

        е смътен. И не ми принадлежи.

Дали е непонятна милост

 

        или пък

гибелно проклятие. Кой може

                        да ми каже

 

Бъди готов на всичко.

        Затова колекционирам вино

пуша кафяви изсушени

                        шумки

 

Прехо̀дности

                        единствено нищожното е

        трайно.

 

1983