Волфганг Борхерт
Дъжд

Дъждът снове като окъсана старица,

която с горест броди по страната.

Измокрена, покрита с власеница,

протяга тя понякога ръката,

 

унило хлопа по стъклата и се мръщи,

а там завесата шепти и се люлее.

Момичето ще си остане вкъщи,

а тъкмо днес така му се живее!

 

Див вятър сграбчва скитницата за косите,

светът в горчивите й сълзи плува.

Тя дръзко разпилява си полите

и като призрачна магьосница танцува!

 

1946