Волфганг Борхерт
В Хамбург

В Хамбург тъмна е нощта,

не както в други градове:

жената синя и красива

изглежда в Хамбург сива;

с безверните си синове

тя бди на пост в дъжда.

 

В Хамбург скрива се нощта

в пристанищни вертепи,

полите си развява,

безчинства, приласкава,

когато между погледи свирепи

се смее любовта.

 

В Хамбург дива е нощта,

тук нежни трели не звучат

на славеи опиянени;

тя знае: песните на корабни сирени,

които от пристанището към града бучат,

изпълват ни гръдта.

 

1946