Волфганг Борхерт
Нощта

Отново броди тъмносинята девица,

сестрата бледа на пиячи и поети,

из улиците онемели и мъгливи.

 

Полюшква се лениво пасмината нощна:

Момичета, за часове светици,

пламтят греховно в сенките на пътя,

 

догдето утринният вятър ги прогони.

Фенерите въздишат сред прегръдки

на буйни и отчаяни пиячи —

 

ала поетът шепне дългия си монолог:

Вземи ги, тъмносиня дево, всички безутешни

в своя вечно милосърден скут!

 

1946