Ханс Цибулка
Mater Terra ^[0]

Не каменна грамада,

слепешком

търкаляна

от закона за всемирното привличане,

е нашата Земя —

достига тя далеч

в пространството,

обвита от диханието

на Слънцето.

 

Земята

аз не бива

да предавам,

понеже постоянно

ми е нужна майка,

за да съм Човек.

 

Нима желаеш

да живееш в дом,

чиито зидове

са полетяла прах,

а покривът му е

от вятър?

 

Всички светила,

пламтящи

между Орион

и Андромеда,

не струват колкото

Живота.