Ханс Цибулка
Мадригал

Сламка

наместо халка

около пръста ти сложих —

крехка и тънка.

 

Свят

през детски очи,

върху лунния диск

изписахме

своите две имена,

от звезда до звезда

прокарах аз линии

за твоята длан.

 

По птичите пътища,

където са пощенските кутии,

синева в синевата,

отнасяха лястовици

целувките ни

из страната.

 

А през ноември

старо разпятие стърчеше край пътя.

планинският вятър лъхтеше на сняг,

пееше вече в клонака на имела

птицата

на Забравата.