Йоханес Бобровски
Странникът

Тъй привечер

реката зазвучава —

дихание дълбоко на горите;

небето прекосяват

провикващи се птици — брегове

на тъмнината; а над тях —

стареещи, припламват

звездните огньове…

 

Живях като човек. Вратите,

разтворени пред мен,

така и не броих —

но на заключените хлопах.

 

Тъй всякоя врата отворена е днес.

Пред мене Викащият се възправя

с разперени ръце. Отвред

към моята трапеза слизат думи.

Горите зазвучават,

в реката, дишаща, прелитат риби,

над мен небето сред огньове се люлее.

 

1962