Трауте Форести
Сбогуване със София

До новата ни среща

с тебе, град зелен,

с твойте пъстри, многолики къщи

и кръгли църкви,

с широките ти булеварди

и улички, застлани с дялан камък,

обточени със кестени

и цъфнали липи,

от чийто мирис ме пронизва болка,

припомнил ми

за многото разлъки.

Тук всички пътища, площади и градини

пеят за живота.

И той ме среща

с хиляди лица

на снажни и напети хора

в шумни механи,

из клубове и барове.

Навред усещам аз Балкана!

До новата ни среща

с Витоша, Балкана и Родопите,

с безкрайните гори

и каменисти урви.

Да отпочина в манастирите

на Рила и на Бачково,

да мога да мечтая

сред прастари фрески

със земни цветове

в кафяво и червено,

да седна на старинен стол

между монаси,

прастари и брадати,

а покрай нас — икони,

и всичко толкоз близко и сърдечно,

тъй топло и така достъпно,

в небесни висоти

да мога да живея,

в тези църкви,

и да бъда тиха, съвсем тиха…

До новата ни среща

с вас, овни власати,

и вашите пастири,

с коне и мулета

и писани каручки,

които те изпращат

до градските врати.

А сетне —

да слушам тъжните кавали,

в чиито песни

звучи Балканът!

До следващия път,

довиждане до следващия път,

кавалът ме зове,

аз идвам, идвам…

До новата ни среща!

 

1980